ЗА СТИХОСБИРКАТА НА МИХАИЛ БЪЧВАРОВ-БОНДАР
„НАЛИ РАСТЕ БОСИЛЕК И ЗА НАС. БРЕЗИ НА ШИПКА “
Първото нещо, което проумява човек, когато я вземе в ръце, е че, от където и да я обърне, все е в началото. Книгата има две лица, при това на два различни езика – на руски и на български. После погледът установява, че това всъщност са две книги – всяка със свое заглавие, което отвежда мисълта в различни посоки. Всяка предхождана от свой предговор, който дори с авторството си акцентира върху различни неща. Рускоезичната стихосбирка е представена от генералния консул на Руската федерация в гр. Русе г-н Климанов. Стихосбирката на български има за предговор думи от поета Никола Инджов.
Билингвизмът в нашата поезия не е съвсем непознато явление, но той е по-характерен за времето на Българското възраждане, когато неколцина автори създават поезия освен на български, също на гръцки, румънски или френски език. Днес Михаил Бъчваров е наредил пред нас своята двуезична българо-руска словесна трапеза. Онези, които познават поне характерни негови стихотворения, едва ли са учудени. Той отдавна е разказал на читателите си за пълноводния поетичен извор, от който е тръгнал потокът на поезията му – „от славянски извор пиех – руско-българска чешма“. Каква е водата от руската чешма не се наемам да съдя. Ще разкажа само за българския извор.
Когато прочетох стихосбирката, първата ми мисъл беше, че тя цялата е като корицата си – раздвоена в непостижимостта да намери покой. Безпокойството, неуседналостта, вечната тревожност всъщност са едни от белезите на цялата поезия, създавана от Михайл Бъчваров.
Неуседналостта е най-напред белег на неговото битие, разпилявано по пътищата на няколко държави. Или, ако цитирам част от публикуваната и в новата сбирка „глоса“ „Сънят на скитника“,
мама все моли ме, плаче:
„Стига скитал си, сине,
на път си ти зиме и лете,
не може и пътят от теб да почине
от скитащия сред ветровете.“
Невъзможността да открие своето място в света, белязва книгите на Михайл Бъчваров още от надсловите. След дебютната „На белия свят“ той издава две сбирки с изключително експресивните заглавия „Камък на синора“ и „Скитник сред ветровете“. Проклятието да не си на мястото си е вложено и в титула на руската половина на новата му книга – „Брези на Шипка“. В заглавието на българската стихосбирка обаче можем да доловим друг акцент, който става по-ясен, ако го съпоставим с това на книгата „Роден съм да помня“, издадена през 2006 год. във Варна. Книгата, която представям, се казва „Нали расте босилек и за нас“. Тези две заглавия изтикват на преден ред една мъдрост, постигната в скитничеството сред ветровете.
Творбите, които Мих. Бъчваров е подбрал за новата си книга, както и редът, в който те излизат пред читателя, от една страна усилват усещането за контраст и противоречивост на битието, но заедно с това създават чувство за примиряване на непримиримото. Тук са спомените за майката и бащата, за детството, за предсмъртния дядов завет да се завърне в „оная Стара планина“, за непрежалените приятели и неизпълнените мечти. Тук е стихотворението „На Шипка“, посветено на дядото-опълченец, и монологът на „едно селско училище в Бесарабия“. Тук е събран калейдоскопът както на сезоните и спомените, така и на човешките настроения – от мъката до сурвакарската благословия. Освен тематично, сбирката е калейдоскопично разточителна и като настроения. Елегии и сатири, ода и балада. Гордост, тъга, отчаяние, самота, смърт.
Новата стихосбирка на Михаил Бъчваров преутвърждава мястото, което той заема в една особена ниша на българското словесно творчество, на една специфична поетична лавица – тази на поезията, създавана от творците на бесарабската българска литература. Михаил Бъчваров е от значимите представители на тази част от националната ни литература. И е много радващо, че въпреки трудностите, и онези от авторите, които са избрали да останат в Бесарабия, и тези, които се завърнаха в прародината си България, продължават своите експерименти със словото. Защото творчеството на бесарабци ни дава един недостъпен за сетивата на „балканския“ българин поглед към българското – и като територия, и като преживелици.
