Какво образование е получил В. Априлов в Габрово ние не знаем. Нито той, нито неговите първи биографи са оставили конкретни сведения за това [2].
През вековете на робството, лишени както от държавна подкрепа, така и от своя църква, българите поддържат една елементарна форма на обучение, организирана обикновено към църквите в по-заможните селища. Ограмотяването се провежда от свещеника или от някой монах в килията към църквата, поради което и училището се нарича килийно. Тук децата се подготвят главно за бъдещи свещеници, като преди всичко се учат да четат основните богослужебни книги. Възможно е и В. Априлов да е посещавал подобно училище в родния си град, където в края на ХVІІІ в. работят като килийни учители двама монаси от Рилския манастир [3].
В Москва, където той преживява около две години, е настанен у домашен учител-грък, за да изучи гръцки език, приеман през онази епоха като задължително условие за практикуването от българина на широка търговия.
До пораждането на отделните балкански национални идеологии гръцкият език изпълнява за християнските търговци в пределите на Османската империя, разпростряла се на три континента, ролята на lingua franca, т.е. на език на по-високото професионално и културно международно общуване. С пораждането на националните идеи обаче, които са агресивни по своята същност, разпространението на гръцкия език започва да се използва от идеолозите на гръцката национална кауза като средство за рекрутиране на нови маси от хора в гръцката нация. Това предизвиква ответна реакция сред останалите раждащи се балкански нации и още към средата на ХVІІІ в. идеологът на българското политическо и духовно Възраждане Паисий Хилендарски в своята “История славянобългарска” обявява като най-тежък грях отричането от българския език и приобщаването към гръцката култура. Неговият възглас “О, неразумни и юроде, защо се срамиш да се наречеш българин и се влачиш по чужд език?” най-кратко формулира големия идеологически проблем на времето. В средите на българските търговци и интелектуалци обаче още дълго време ще се запази култът към гръцкия език като най-кратък път и към социален успех, и към приобщаване към по-висока култура. Една от големите идеологически битки, които В. Априлов ще води през своя живот, ще е именно битката срещу предразсъдъка, че гръцкият език е езикът на културата, и неговото усвояване е задължително за българския човек. Преди да се стигне обаче до тази борба, самият Априлов ще премине през едно искрено поданство в гръцкия език и култура, през едно елинофилство, което го прави активен поборник за възраждането на гръцкия народ и чрез подкрепа на гръцкото книгопечатане и училище, и чрез съдействие на гръцкото движението за политическо освобождение. Ето защо съвсем естествено за времето си е, че братята му се стремят да му дадат добро образование на гръцки език.
Твърде скоро обаче техните дела ги откъсват от Москва и, за да дадат възможност на Васил да получи системно образование, те го отвеждат през 1802 г. в гр. Брашов, където имат търговски партньори.
По това време Брашов е един от центровете на българската външна търговия. В него всъщност има голяма българска колония още от средновековието, която непрестанно се увеличава, а в резултат на емиграцията по време на кърджалийските опустошения тук дори се създава отделен “български” квартал. Разположен в подножието на Карпатите, Брашов, който по това време е в пределите на Австрия, предлага както по-голяма сигурност, така и много добро за времето си образование. Ето защо през 1802 г. В. Априлов е доведен в този град и настанен “в дома на учения и благонравен наставник” на брат му Христо, където Васил “учи елино-греческия език” [4].
На 23 януари 1804 г. В. Априлов е записан за ученик в брашовската немска гимназия и остава в нея до средата на 1807 г., като изучава латински, гръцки, немски, унгарски и еврейски език, реторика, догматика, нравствена теология и омилетика, латинските класици и поетика, история, география, математика и музика [5]. Любимо четиво му стават написаните от Корнелий Непот и Плутарх “Животоописания” на знаменити личности на древността [6] - книги, които, както ще напише по-късно един от руските декабристи, “посяха у мен още от детството любов към свободата и народовластието”. А наизустените в гимназията латински и гръцки сентенции и след години ще изпъстрят писмата и книгите на В. Априлов. Сред любимите му житейски максими четем “Дай на мъдреца повод и той ще стане по-мъдър”, “Платон ми е приятел, но по-голяма приятелка ми е истината” или “Малките неща растат със съгласието”. Знанията и културата, които В. Априлов натрупва в Брашовската гимназия, го правят един от най-високо образованите българи в началните 10-летия на ХІХ в.
Владеенето на немски, гръцки, унгарски и еврейски езици, както и усвоените по-късно френски, италиански и руски, правят от Априлов не само забележителен полиглот, но и му позволяват почти веднага след пристигането си през 1808 г. в Одеса да бъде избран за член на градския магистрат. Фундаменталната подготовка по математика и география му помага в бъдещите дела на търговец. Използването на историята като инструмент в борбата за създаване и утвърждаване на авторитета на българския народ сред останалите славянски народи се проявява в написаните от него в началото на 40-те години на ХІХ в. полемични съчинения, както и в книгата му “Български грамоти”. Уменията по реторика той използва блестящо в диспутите, които води в защита на старата и новата българска култура. А интересът му към музиката се съхранява за цял живот, за което свидетелстват както книгите в личната му библиотека и сбирката му от народни песни, така и стремежът за изграждане на модерна европейска музикална култура у учениците на създаденото от него през 1835 г. първо общобългарско светско училище - Габровското.
Преди това обаче, след приключването на обучението му в Брашов, В. Априлов се отправя за Виена, където през учебната 1807-1808 година следва медицина. Именно по това време покрай заниманията си в университета той усвоява в някаква степен и френски и италиански език.
Каква е причината в красивия Дунавски град Априлов да остане само една учебна година, не е известно. Неговите биографи предполагат или влошаване на здравето му, или финансови затруднения на братята му, свързани със замирането на балканската търговия в Москва след създаването на Одеското пристанище. През втората половина на 1808 г. тримата братя са вече в Одеса, като преместват тук търговската си дейност.
[1] Налбантова, Ел. Васил Априлов – време и съвременници. Одеса, 2004, с. 26-34.
[2] Първият биограф на В. Априлов – Н. Савелев-Ростиславич, който лично се е познавал и дори сприятелил с него, само съобщава, че в Габрово той се е “учил на грамотност”. - Савелев-Ростиславич Н. Болгарин Василий Евстатиевич Априлов. Биографический очерк// Санктпетербургские ведомости, 1848, бр. 221, с. 888.
[3] Славейков П. Р. Габровското училище и неговите първи попечители. Цариград, 1866, с. 7.
[4] Савелев-Ростиславич Н. Болгарин Василий Евстатиевич Априлов, с. 888.
[5] Маслев С. Васил Е. Априлов в Брашов// Исторически преглед, 1962, № 1, с. 75-82.
[6] Миларов Св. Василий Евстатиевич Априлов, мощният подвижник на новото образование в България. Одесса, 1888, с. 8.
